Ей ! Не бъди чак токова сигурен в медицинските си оценки !

Попаднах случайно на тази тема , от линк на линк през Гугъла , но странно как е трябвало да попадна . Нека ви разкажа моя случай с надеждата че все някой ще повярва във втората любов и втория брак .

Преди три години се запознахме на работното място - виждам нова колежка , която ми прави впечатление на културен и разбран човек , аз й правя същото впечатление и се радваме , че ще работим заедно . Преди две години припламва онази прословута искра , за която всички говорите - когато в миг разбираш че ще бъдеш с този човек тази вечер и в неговите очи виждаш абсолютно същото . Само секс ? Може би ... но при нас май си беше чисто влюбване от 1001-ви поглед . А що се отнася до секса - наистина беше приказен и продължава да бъде такъв и след 1001-вия път .

Етап трети - преди година бяхме на повратната точка - не може да продължаваме да се крием - или късаме и пазим спомени , или приемаме предизвикателството да скочим с главата надолу в мътните води . Решихме го - ЗАЕДНО - и скочихме .

И двамата се разведохме и от 6 месеца живеем заедно и се борим с бившите си половинки за разбиране и прошка , с децата си - за да приемат другия , с обществото - да престане да ни съди , с хиляди още неща ... но сме щастливи ! Между другото - най-лесно беше началниците и колегите да ни приемат - и двамата сме добри професионалисти и явно ползата за фирмата от нашата работа е по-голяма , отколкото вредата от евентуалното напускане на някой от нас .

Та така . Явно нашият случай е изключение от твоята теория , или поне синдромът е доста по-развихрен във времето , но има надежда подобни връзки да се развиват на добре . Няма да крия , че е аааааааадски трудно , но се справяме . ЗАЕДНО !