Искам да кажа, че когато правиш компромис не оставаш неудовлетоврена, а ОТЛАГАШ УДОВЛЕТВОРЕНИЕТО за по- късен момент.
Разигравам ти следната сценка.
Мъжа ти се прибира към 10 вечерта, след като е бил с приятели или по работа не е много ясно ( почти си сигурна, че не ти изневерява- 90%).
Повъртява се вкъщи, след което казва- аз отивам да пия бира с приятели. Врътва се и отново излиза.
Каква е първата ти реакция- да скочиш и да му издереш очите разбира се и да го засипеш с обвинения и искане за изясняване на отношенията.
Да, ама не става.
Замълчаваш и го оставяш да излезе.
Някой ще кажат - егати овцата- ами че тоя я прави луда и си разиграва коня както си иска. Раздяла, развод незабавно.
Да, но аз ще ти кажа- в момента в който той е хлопнал вратата вече се е ядосал за това че НЕ Е УСПЯЛ ДА ТИ НАПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ, че НЕ ТИ Е ИНТЕРЕСЕН.
Това ще почне да го гложди малко по малко всеки ден и ако имаш достатъчно сили и търпение да удържиш позициите в тоя дух той сам ще се върне и с благодарност ще приема времето което прекарвате заедно
Извинявай за нравоучителния тон - пиша в такова граматическо време просто.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите