Благодаря ви за мненията. Макар не винаги да съвпадат с душевното ми състояние, те ми показват, че има и друг начин на мислене.
Sacrovishte, не съм се забъркала в никаква абсурдна ситуация. Имах добро семейство, докато не разбрах, че има друга...
Dark (Cat), напълно се съгласих с теб, че когато опре до децата, нещата са се скапали здраво. За съжаление от проумяването на тази истина ми става още по-криво.
Не смятам обаче, че прощаваме, когато обичаме. Напротив, тогава ревнуваме т.е. проявяваме егоизъм, чиято висша изява е любовта. А прошката ми се струва, че е нещо друго. Не знам дали аз все още имам чувства след толкова много лъжи и че въобще имам нерви, за да простя...
Не мога да кажа, че да съм с него все още ми носи нещо. По-скоро да не съм с него означава да се науча да живея по нов начин. Доста време сме заедно.
Аз, и аз като теб си мисля, че един флирт може би ще оправи душевното ми състояние, но вероятно греша. Просто не съм такъв човек. Все още имам принципи, които ми е трудно да пристъпя, а ако пристъпя горчиво ще съжалявам. Може би в мен живее частица от Дон Кихот, а може и да не съм опитала като хората.
Но все още не знам какъв е отговорът на въпроса „Докога да прощаваме?”