Клеопатра, здравей!
Ако наистина си жена, да ти кажа следното. Аз също съм на 35 и много често започнах да си го задавам този ВЪПРОС. И в момента съм отчаяна, чувствам се кофти, доста съм изнервена, много ми е писналооооо, но... Какво можем да направим? Питам се, а отговор... Не че няма, а не го искам този отговор, защото ме плаши, плаши ме дори само мисълта от самотота.
Семейство, дете, нещо което ги градил с години, нещо в което си дал всичко от себе си и продължаваш да даваш, изобщо всичко.

Какво ли ще стане, ако опитам с някой друг, малко флирт, това онова, може пък да помогне, макар и временно. Оглеждайки се наоколо, установявам че много го правят. Да пробваме, стига с тази вярност, че вече ми писнаааа да търпя