|
|
| Тема |
 Re: Защо съм такава? [re: GreenLight] |
|
| Автор |
holi_day (fire-fly) |
|
| Публикувано | 21.12.06 23:39 |
|
|
|
Грийни, недей за залипсването споменавай, че шъ стана многословна! Нали поради вродената ми и придобита доброта наминавам. хех! уж пък заради това... (дали да си вярвам?)
Мисля съм си аз, дали не сме толкова далече, колкото преди, а само илюзия да е липсването или създадено от представите за останалите...
Чакай да разкажа нещо житейско.
Син ми беше на 1г.4м., когато почнах работа. Наиш ли как се "хванах", че ме е яд направо, че като тръгна на работа не реве за мен, като напр. всички съседски деца, а ми пожелаваше на бебешки "приятна работа" и ми махаше усмихнат. Хубуу, че се гепнах тогава и се поправих мълниеносно.
Отдавна вече мисля - хубаво е да не се чувства липсата на някого. Но...
Хубаво е да си остане човек с впечатленията за другия... но още повече за себе си. Има промени, които не са търсени и желани... изневяра на себе си, пъ било и за дреболии... В същото време опитвайки се да запазим нещо в себе си, се променяме. В привидния застой има много движение. (Някво хаотично ми е в главата и си личи:)
Сещам се за една моя ... наистина е изкуство да се разделяш с хората...
Изкуство е и да ги срещнеш (отново), зная. Дори може би по-голямо. Има неща, които ще си останат непроверени. (Не отвиквам да се правя на пророк и това си е!)
Има толкова виртуални килерчета, в които са пак те - другите.
Апропо, зарязах таблата от доста време (да не научат властите само, че шъ ми спрат пенсията;). Но продължавам да играя белот. Ти си споменавал, че го харесваш като игра, може пък да се срещнем. Макар че не ми е известно колко бой можеш да понесеш. Щото аз понясам много, но каменна глава лесно не се троши.
| |
| |
| 
|
|
