Много мислех какво точно да ти напиша 'може би' и някак днес ми дойде.
По това, което прочетох дотук ми се стори, че се чудиш дали да останеш с мъжа, с който си в момента, да се опиташ поне да продължиш, с който не се чувстваш достатъчно добре, с който ако беше на 26 би скъсала, но сега се чудиш ... може би това е може би няма да имам по-добро, пък и на години съм вече, какво чакам принца ли? Или поне аз така съм се питала :)
Ние не можем да ти кажем какво да направиш!!! -Това е за другите. Но можем да ти кажем, какво става с нас, което ми се стори, че питаш.
Аз съм на 31 и не съм се омъжвала и нямам деца. Понякога съжалявам за (някои от) мъжете, с който съм се разделила, но пак бих се разделила, ако се върна там, така че ... Последният ми приятел изчезна от живота ми, преди месец, някак си разбра че не го харесвам такъв какъвто е, умен мъж :) пък аз бях решила - ще пробвам до край, може да проработи, и защото .. все пак на тези години. И съм му балгодарна, да кажа. Олекна ми, липсва ми, но ми олекна. И така аз мисля че любовта и брака е просто нещо което се случва и не можеш много да го планираш, ако не ми е добре и се чудя да се раделя ли или не, или се оглеждам за по-подходящ партньор хъм, какво правя там .. така мисля аз. Опитах друго не стана. Говоря за чудене и оглеждане в по-продължителен период - моменти всяка връзка има.
Темата за децата. Разбира се че е хубово да имаш деца и то заедно с някой, с който се обичате и ви е добре, но разбира се раждаме децата си заради себе си. (това към, който каза че не било заради нас си) Заради кое друго:
- самите деца - тези неродените !!! хайде?
- за да зардваме други хора - тъпа причина
- заради прираста на България ??? :))
Аз мисля, че е защото го искаме и нищо повече.
И по повод на 'сама се справям не лошо', пак към тебе. Ето вече месец съм сама и се справям супер, както и преди връзката пак бях сама за известно време, под сама имам предвид сама, без никой друг, роднини и прочее, живея сама. И наистина се спрвям, чак се плаша, защото знам че ако не се справях така добре, щях да съм с някой, за да мога да се справям. Когато бях на примерно 23 как исках да го мога. И ето ... постигнато. И хубово! и лошо!
Ми това е май моето участие в дискусията :).
Надявам се да намериш изход, който е добър за теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите