|
Уф... Ако знаеш само как добре те разбирам!!! Има мърморковци, на които все някой друг им е виновен, изкарват си го на най-близките. Трудно се живее с такива, защото в някакъв момент почваш да се чувстваш неоценена, да се притесняваш, че каквото и да направиш, все ще сгрешиш, че нищо не правиш като хората, и дори подсъзнателно самочувствието ти се влияе от това, чувстваш се подтисната и почва да ти се иска да те оставят да дишаш на спокойствие. Струва ти се, че се справяш по-добре сама, отколкото с някого... че ти е по-добре сама
Имай предвид обаче, че често мърморковците не са лоши по душа /сама казваш, че твоят е грижовен/, просто имат лош навик, от който е много трудно да се освободят. Но ако смяташ, че има положителни качества, заради които си струва, и че предпочиташ да имаш човек до себе си, бих те посъветвала да не си тръгваш от него, без да се опиташ първо да се пребориш с това. Трябва първо да се осъзне, да разбере какво ти причинява. В зависимост от човека, трябва да избереш подход - не рев и тръшкане /мъжете мразят това и бягат/, а по-скоро разум и дори "сериозен хумор" - думите ти да звучат не като обвинение, а като опит да се подобрят отношенията ви - защото в една връзка за да върви, трябва и двамата да се чувстват добре, иначе няма смисъл. Опитай се да му покажеш, да му обясниш,
1/ че си изкарва други проблеми на теб, което е несправедливо, че всъщност не си ти причината за лошите му настроения /можеш да използваш дори "хумор" от рода на "Знам, че аз съм причината за всички световни беди, за войната в Ирак, за урагана Катрина, за Големия пожар над Лондон на 2 Септември 1666.... / обикновено на това място един мъж млъква слисано и ако е интелигентен, ще разбере какво искаш да му кажеш.
2/ че си човек, а никой човек не е идеален, че той също не е идеален и не може да изиква от теб - а и от никой друг - такова нещо! Можеш да му споменеш, че е имало един идеален, но той се е родил преди 2006 години...
3/ Обясни му съвсем честно как се чувстваш - че като те критикува непрекъснато, ти създава усещането че всичко правиш грешно, и че това те подтиска и демотивира. Накарай се да се сети дали има някой, който прави всичко както трябва. В такива случаи един мъж може да се сети за майка си... /Всъщност мърморенето е черта, която често води началото си от майката./ При повече смелост, и ако прецениш, че има чувство за хумор, при поредната негова критика можеш да му кажеш, че ако има конкурс за свекърви, той може да вземе Голямата награда - пътешествие до Карибите или нов комплект "Тефал - ти мислиш за всичко", и колко хубаво би било тогава...
4/ Кажи му че го обичаш, че не би искала да се разделяте, но не издържаш повече да те критикуват за всичко и да те приемат за даденост, че не те прави щастлива тази негова черта и перфекционизъм, и че ако държи на теб, трябва да направи усилия да се владее и да се съобразява с теб, защото не са само неговите проблеми и емоции на този свят...
Но пак повтарям - гледай думите ти да не звучат като нападка /за да не заеме отбранителна позиция/, а като опит за отстоявяне на себе си и на подобряване на връзката.
Извинявай, много се отплеснах... Професионална деформация... Дано съм била полезна... Успех!
|
Re: за Мърморковците [re: maybe]
