Не, благодаря.

В нач. на 80-те бяхме с компанията в с. Варвара. Наехме два етажа от къщата точно срещу тенекиената скара-бира, тогава единствено заведение в района. От другата страна на пътя.
И един ден от сутринта вали. Ние... кво да правим... хайде в кръчмето.
Кат се почнаха едни ментовки, пък после облаци, облаци и пак облаци...
До петия облак помня. На седмия облак съм бил тръгнал да свалям младата жена на собственика на кръчмето. Пък той бил тръгнал да ме бие. Пък приятелите уредили нещата. Пък той ме бил черпил осми облак...

После ме завлекли в къщата и едното ми сабо изпаднало на пътя. Там си беше на другия ден. Никой не го беше взел.

Два дена не можах да си стъпя на краката. Егати натравянето. Добре че хазайката, добра женица, ме поеше с мляко от козата, дет си я гледаше в двора...

И до днес не мога да пия квото и да е питие с анасон в него....
Веднага ми се подвига.

Такива ми ти работи... (както казва Елби)

Наздраве! Петък е, най-сетне!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите