Ами аз да ти кажа след като станах на 33г. осъзнах доста от нещата.Тогава си направих равносметка и реших занапред кое може да "минава",и за какво компромиси да не правя.Не се оплаквам,определено живота ми стана по-лесен.Това вътрешно противоречие,мнение на околни/близки,изобщо всичко което пряко или косвенно което ни влияе,го оставих на страна и ...не съжалявам.
Наистина според ситуациите,преценявам как да постъпя,и какви действия да предприема,но само според моя/и на семейството ми евентуално/интерес.
Всичко което ми е нужно го искам на момента,хич не ми вървят увъртания или отлагания,като не става ...ножицата.Нямам време за губене,нито нещо от това дето го правя е гратис.Който иска -има цена- да си я плати,като не му изнася -да си търси друг да му върши работата...за бог да прости...няма.
Много си права,че живота е обидно кратък,а и аз нямам намерение да стана на 55-60,че да го живея както ми се е искало.

Нищо лично,само изказах мнение!