Има си време за всичко... Ето, например, в младежките години човек трябва да наблегне на големите и важни неща: избор на среда, приятели, професия, образование... Пропуските тук ще се отразят един ден и в/у дребните удоволствия.

Сега, на 37г., спокойно мога да се отдам на дребните радости в живота.
Миналият ден си пиех бирата заедно с един приятел.
Ще кажеш- дребна радост!
Да, ама аз с този човек съм извървял половината си жизнен път: забавачка, детска градина, начално училище, гимназия...
Помисли си: С колко хора се познаваш от повече от 30г. и сте останали приятели?
И така... Пиехме си с него кротко бирата и дори не си говорехме много, а ни беше приятно. И не само защото бирата беше студена, а времето топло.
На нас ни беше хубаво, че сме запазили приятелството си повече от 30г., че се познаваме добре и можем да разчитаме един на друг( преди, сега и за в бъдеще). Все неща, които се усещат и не е необходимо да се изказват гласно.
Ето как една на пръв поглед дребна радост, всъщност не е толкова дребна...

А спиращите дъха събития колко са всъщност? Ако преброим миговете, в които дъха ни е спирал, дали ще се запълни една минута?
Вярно, че човек за тях живее(уж), но те са твърде малко.

Едва ли ще полетя в космоса, нито ще направя велико откритие. Няма да спасявам цивилизацията.
Но утре пак като се събудят синовете ми, големият ще ми каже: "Добро утро, тате" и ще ме прегърне, а малкият ще ми се усмихне разтапящо...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите