... за онзи размер си помислих, по най-мръснишкия начин си го помислих

Драга моя политическа, за малките и простички неща, които обръщат нещо в гърлото ...
Какво да кажа!? Освен че те сякаш трябва да бъдат съизмерени с други, за да стане ясно кое е голямото и кое малкото. Просто се търси някаква отправна точка, спрямо която. В най-общ философски (дървен) план е това. И така се стига до идеята за Абсолютна истина, каквато всъщност не съществува

Е, понеже е вече вечерта, т.е. била си на плажа, топнала си крачета до глезена, сега ти кажи - почувства ли това, което би било ако се беше накиснала цялата в морето!? Не накиснала, ама че съм непоетична Почувства ли се потопена!? Хубаво ли ти беше!?

ОтделИ ли малкото от голямото!?
Ако приемем, че това с глезените е малкото, радва ли му се или си мислеше - що не е тука уоманката с нейната луда глАва, да се потопим така, както сме мечтали!?

Щото аз като те прочетох на обяд си викам - аз сега мога да си накисна краците е тука на балкона (южен, и слънчице прекрасно имаше) и да си създам малката радост, ама как ми се иска да имах вече моторетката и да се подпаля към Ести, да се бухнем в морето ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите