Темата твърде много ме вълнува и изчетох всичките мнения, преди да пиша. Чета много но пиша рядко. Родителите ми са от село, но двамата са с “бели костюми”. Това беше семейната ми среда и простащината беше “демокливият меч” на съществуването ми.

Ето вече 15 години съм “бегълка” ... от простащината.

Големият ми син, когато беше на 5 годинки в детската градина, една вечер ме попита безкрайно разтревожен.
- Мамо, ти наистина ли си луда.
- Защо? – попитах аз.
Детето едвам успя да формулира, че Другарката клюкарствала с Лелята по повод на бременноста ми. Чаках трето дете. Дълго веме детето не знаеше за добро или за лошо ще има братче.

Реших това лято да покажа на малкия ми син за първи път родната страна. Почвам да имам колебания, какво ще види и дали ще се гордее след това, че е българин.

Големия ми син имаше състуденти българи и ми каза, че след един празник 8 декември, преди 4 години не го е привличало да ходи на други празници. Шокирала го е простащината.