Има една книга, която някои хора наричат вечна. Там понякога има и истини, които си струват. "Не съди, за да не бъдеш съден"- например. Не че оправдавам безвкусицата (кой обаче е застрахован от подобен етикет?), простотията (виновни ли са хората, че родителите и обществото не са им помогнали да стигнат по- далеч в цивилизацията), грозотията (е, не можем всички да се родим перфектни) примесена с погрешна представа за "лек грим" и т.н., но започнем ли да обсъждаме всичко това..... Ще ни остане ли време за хубавото и стойностното в живота? А то е това, което си струва, нали....

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.