за "Манастира, монасите и тяхната вяра" ме провокира да отворя тази тема.
Защото аз видях- "Обществото, хората и ценностната им система".
Сетих се за една книга, която бях чел преди двайсетина години и по- специално този цитат от нея:
"...Бих казал на всемогъщия: "Създателю, не зная твоите планове, може би ти не смяташ да правиш хората добри и щастливи. Пожелай го! Толкова лесно е да се направи то! Дай на хората достатъчно хляб, месо и вино, дай им покрив и дрехи. Нека изчезнат гладът и нуждата, а заедно с тях и всичко, което разделя хората."
- И това ли е всичко- попита Румата.
- Смятате, че е малко?
Румата поклати глава.
- Бог би ви отвърнал: "Хората няма да имат полза от това. Защото силните във вашият свят ще отнемат от слабите онова, което съм им дал, и слабите, както преди, ще си останат бедни."
- Ще помоля бога да защити слабите. "Вразуми жестоките управници"- ще му кажа аз.
- Жестокоста е сила. Ако изгубят своята жестокост, управниците ще изгубят силата си и други жестоки ще ги заменят.
Будах престана да се усмихва.
- Накажи жестоките- твърдо каза той,- та силните да изгубят желание да проявяват жестокост към слабите.
- Човекът се ражда слаб. Той става силен, когато наоколо му няма по- силен от него. Когато бъдат наказани жестоките сред силните, тяхното място ще бъде заето от силните сред слабите. Също жестоки. Тогава ще трябва да се наказват всички, а аз не искам това.
- Ти по- добре виждаш, всемогъщи. Направи тогава просто така, че хорат да получават всичко и да не си отнемат онова, което ти си им дал.
- И от това хората няма да имат полза- въздъхна Румата, защото когато получат всичко даром, без мъка, от моите ръце, те ще забравят труда, ще изгубят вкус към живота и ще се превърнат в мои домашни животни, които ще бъда принуден занапред вечно да храня и обличам...
А ние кога ще поумнеем???
"Животът е извор на наслада, ала където пие и сбирщината, там всички кладенци са отровени."
|