благодаря за подкрепата. Преди няколко години когато реШих окон4ателно да живея навън, баЩа ми много тежко го понесе. Каза ми: там никой не те познава, аз исках тук вси4ки вестници да пиШат за теб. Горкият...ама сега ме разбира, 4е вестниците от таквиз кат'мен не се интересуват.
Аз съм много по спокойна така, да си се блъскам за да уцелея, то малко трудни4ко... но успявам, сама.
Е, има и един мъж в цялата история, на когото много държа, но аз сам на принципа "Зад всеки успял мъж седи една жена" и от време навреме го побутвам.
Айде 4ау и мерси на вси4ки нормални хорица.