Ми да го пусна детето, ама....
Децата са палави, любопитни и безгрижни същества. Ако реша да го пусна това дете(което първо трябва да го намеря, де се е навряло), ще ми се разбие стройния и подреден график.
Щото в шантавото ежедневие, за да оцелея всичко - работа, ангажименти, почивки, дори емоции, чувства - трябва да ми е подредено, номерирано и картотекирано.
Импровизациите разстройват системата.
Всичко е в коловоз, защото така е по-сигурно.
А който кривне от коловоза, то се таксува, като незаконно, или неморално, или пък скандално, лекомислено....

Аз му се радвам на живота. Това, което си имам напълно ме устройва.
Въреки, че това по-горе може би звучи като оплакване, но истината е, че аз сама много старателно си кова рамките
И затова вероятно годините започват да си приличат.
Явно системата работи добре.