Голям смях ; добре, че колегите ми знаят, че ме мъчи жестока кашлица и мислят, че от нея са ми изскочили очите и ми текат сълзи...

Имам едно конфузно преживяване от младини , но чак толкова екстремно не е .
По времето, когато беше нормално да осъмна на дискотека и оттам направо на работа, беше излязла модата на блузоните (ако някой има толкова древни спомени), натъкмила съм се за дискотека с такова блузонче, с дължина приблизително една педя под кръста ... важно е да се отбележи, че за да си в крак с модата, това нещенце се носи без никакви допълнения от рода на поли или панталони .... и съм се сдобила с някакъв супер чорапогащник, от тези, дето се носят без бельо, с имитация на дантелки и... абе сигурно ги знаете; такааа ... дискотеката се проточва и се оказва, че нямам време да си ходя и да се преобличам и хайде на работа. Стреснати погледи, конспиративни шушукания и изведнъж се оказва, че на всичките ми колеги им трябват страшно спешно какви ли не, но определено много, папки от най-горните възможни рафтове, а аз съм единствената, която може да се покатери в момента... е, незабравими са за мен усилията, които правех, да не трепне и да се разтегне дори една нишка от дрешката ми . Искаше ми се да потъна в земята .