|
Отново с уточнението - всичко се случи след намесата на божията ръка или тази на дявола......преценете сами.
Такаааааа:
Преди няколко години работех на едно отдалечено от града място, до което се стигаше със служебен транспорт.Една сутрин, като всяка друга сутрин, се натоварихме на автобусите и се запътихме да си изкарваме прехраната.
Мястото на което ни изсипваше служебното возилото, беше на сравнително голямо разтояние от офисите ни.Тук е важно да спомена, че във въпросната сутрин се бях барнала с не особено дълга пола или да си го кажа направо, полата ми беше къса, краката голи(без чорапогащник) и с преливащо чувство на неудобство се налага да споделя и с какво бельо бях - ефирни бикини чиято дантелена материя беше съединена отстрани с едни още по-леки и ефирни силиконови лентички. Общо взето нищо особено или неподходящо за горещия летен ден.
И така с бодра стъпка всички колеги в шеги и закачки тръгнахме към работните си места.Уж всичко ми беше наред, а по едно време започнах да се чувствам странно открита и достъпна. Само едно лекичко гъделичкане ме накара да погледна метър и половина надолу, където бяха краката ми. Гъделичкането идваше от нещо, което се подаваше изпод полата ми и с ужас установих, че това е силиконовата лентичка, която съединяваше двете половини на бикините ми.Беше се скъсало, а въпросните гащи свободно падайки надолу, правеха съществуването си напълно символично и ненужно.
С неимоверни усилия, бъркайки под горното коланче на полата успях да скъсам и другата лентичка, за да измъкна ненужното вече парченце дантелка.С бързи, ловки и почти факирски движения успях да набутам гащите в чантата си, като бях доволна, че цялото това упражнение остана незабелязано от колегите ми.
Вече си имах малка тайна.
И така гола, нахална и млада стигнах до офиса си. Същата сутрин трябваше спешно да довършим една работа с двама колеги(мъже) и се бяхме разбрали да се съберем в моята стая. Когато вече бяхме до врата единия колега ми каза:
- Дай ключовете, а ти иди до служебното барче да вземеш кафета, щото имам да дописвам (нещо си) и да не губим време - докато донесеш кафетата аз ще съм готов.
Аз, както се досещате неохотно се съгласих, но извадих ключовете от чантата си и с бързо и делово движение му подадох връзката ключове........на които висяха закачени моите дантелени гащи.
В този момент не бях в състояние да преценя на кой точно ченето му висеше повече - на колегата, на когото подадох бельото си, на другия колега, който стана свидетел на това интимно преживяване между мен и първия колега или на самата мен....
Единственото, което исках тогава е да стане някакъв природен катаклизъм, земята да се отвори, а аз да се навра в най-дълбоката дупка.
Не ме питайте, как се напъвах да измисля някакво обяснение на случката, за да спестя думите "абе това са гащите дето преди малко ми паднаха по пътя".....
Сега вече ми е смешно, но тогава наистина се чувствах ужааааасно засрамена и.....разголена.
А сега ако сте имали търпението да прочетете всичко това, ще ви бъда благодарна да споделите имате ли и вие такива конфузни случки, че да погледам и аз малко сеир.
|
По молба на воайорите....
