Да разбирам ли, че невярващите са по-бедни откъм възприятия за света, по-малко духовни и извисени и някой тайни за тях (само за тях!)си остават вечни? И защо да не търся смисъл и полза в ирационалните неща, при положение, че именно това ирационалното осмисля живота на толкова много вярващи хора?
Е, сори, ама няма как да се съглася...
Пък и аз, като оня шантавелник Кастанеда си направих едно пътуване към истината и за кой ли път стигнах накрая до човешкия мозък. Всичко е там - и рационалното и ирационалното и висшата сила и всичко...
Сами си създаваме висшите сили, боговете и вярата в тях.
Няма лошо разбира се, ако това помага на хората да живеят по-спокойно, като чувстват, че вървят по добре маркиран път.
Само не разбирам, защо автоматично хора, като мен се превръщат в духовни инвалиди, непълноценни и недобродетелни, ако не се движат по тази маркировка.
Не съм сигурна, че някой ще ме разбере, още по-малко да се съгласи, но според мен вярата ограничава свободата на духа.

А тази тема е толкова дъвкана, че направо се чудя, как така стана, че се хванах с нея, при положение, че на мен ми е противопоказно да мисля и говоря за по-сериозни неща. Ако знаеш само как ме напира отвътре да ви разкажа една история, която ми се случи преди години, а съвсем скоро си я припомнихме с една бивша колежка и се смяхме като луди.....
Не съм сигурна само как да озаглавя евентуалната тема, защото най-подходящото заглавие, което ми хрумва е "Как ми паднаха гащите", а с такова заглавие ще си разваля възвишения и сериозен имидж, който толкова старателно градя тук.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите