Има родоизследователи. Така се казват. Обикновенно са пенсионираните историци към градския музей. Ровят се в църковните регистри и те занимават непрекъснато със себе си, понеже бездруго никой друг не им обръща внимание. Нашият беше самоук и самопровъзгласил се за сътрудник. Сигурно отдавна спи кротко под мъха. Имаше една стая с документи рода ни. Единственият път, когато съм го виждал искаше да ми ги продава, ама аз тогава нямах пари да се подстрижа та камо ли за документи. Сега, като го казвам, та чак съжалявам, че не съм ги взел. Ха!

Суетата е страшно нещо. Едно време си приказвахме тука с Геврека и Ремиус за безсмислието на гордостта. Това с рода и дървото е идеален пример за безсмислена гордост. Дето вика зеления, всички сме роднини с уелския принц. Просто не знаем кога се е разклонил от нас