На 35

На 35 се обръщам назад
с усмивка
снизходителна като тамян
топла като въздишка.
Призрачни мъже
дефилират в катафалка
маха им ръка
с златна закопчалка.
Младостта си отива
някой беше изпял
на 35 е мъгливо
сегашното време е в кал.
Бъдеще не светлее
в посребрени коси
жената в мен тлее
човекът искри.
Старостта тържествува
с феминистки морал
гроздето киселее
някъде там
някъде там
катафалката чака
един човек без пол
изсъхнал ствол.
На 35 не гледам напред
Вървя
вдървена от страх
слепешка
но се усмихвам
с очите на вечността -
моите деца.



Ни сладни, ни блажни това стихче, но отразява точно как съм се чувствала на попрището жизнено в средата.
На 35 поне съм се въртяла напред-назад,а сега, на 38, стихчето трябва да е от една дума - вцепенение.