Дошли сме - откъде? И накъде вървим?
Чий разум ни държи? - За нас недостижим.
Безброй души кристални по обръча на свода
изгарят в пепел, в прах, а где се вие дим?

--------------

Аз знам, че в тоя свят добро и зло,
и чудното грънчарско колело
в забрава ще потънат... Но тогава
що значат скръб, и радост, и тегло?

--------------

Когато бях младеж, твърдях, че всички тайни
на дните съм разкрил. Ах, глупости безкрайни!
Сега разбирам аз, че нищо не разбирам,
че моя път бе пуст като среднощни чайни.

-------------

И едно от Remmivs < 10 г.

Някой ден и аз ще умра.
Някой ден не ще видя зора.
Някой ден ще угасне без мен
Залезът над върха позлатен.

Кой ли знае колко ми остава.
Колко ли, за да потъна във забрава.
Крематориумът ще изгори и моят грях
И от мене ще остане само пепел, прах.

Някои казват, че смъртта е страшна
Някои твърдят, че тя е ужасна.
Не отричам, може и да е така.
Но каква е ползата да се страхуващ от смъртта?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите