Разказвам.
4-годишна попаднах с родителите си в Усогорск, Коми /леле! колко отдавна беше това!/.
Докато родителите ни работиха между ходенето на детска градина и на училище, аз и брат ми се шляехме и все няк'ви бели ни намираха, за да ни обвиняват после, че ние сме ги създавали... Но естествено не беше така!
Виновни ли бяхме, че докато се пързаляхме по замръзналата река Мезен, ледът се счупи и брат ми падна в нея, та едва го измъкнахме от ледената вода. Важно е, че спасителната акция завърши успешно!
Един ден брат ми и Валери /момчето, с което го спасихме от реката/, те двамата 8-9-годишни, решават да изпушат по цигарка-две. Скриват се в разхвърляните панели около някакъв строеж и мислейки, че аз малката порта ще ги видя и ще ги издам, решават и мен да ме включат в "купона". Та аз в последствие като съучастник, да си затварям устата.
Но не би... Руските цигари бяха някви странни. Без филтър. Завити от доста твърда цигарена хартия, като цилиндърът от едната страна е кух, а тютюнът е само ок.1,5см. Кавалерите ми запалиха цигара. Дръпвайки първия път я... изплюх и цигарата падна между панелите. Запалиха ми втора и с нея се случи същото. Ми как да вдишваш толкова лютив дим?! Похабила две цигари и насълзена от лютевината, явно несправила се с "отговорната задача" бе незабавно изгонена от момчетата заради направеното разхищение. Ми не търпят лигли и това си е! Разсополявих се от обида и-и-иииииии къде, къде... къде? - при мама. Въртя се около нея и повтарям: Едната маЛка беше "ту", а дЛугата "опал". Майка ми по едно време се заслушала в моя речетатив и разбра, че става въпрос за марки цигари "ту147/май/" и "опал" и ме подложи на разпит. Естествено не споменах от скромност моето участие. Пристигат брат ми и Валери, майка ми начертава в пясъка два кръга, в които да стъпи всеки един от тях и се започва няква серия от "разпит от държавните служби без адвокат". По едно време героите се сетиха, че клю-клю станцията също е пушила, макар и неуспешно и споменават случая, та да отклонят вниманието на "следователката" към мен. Моя милост скоропостижно се озова в трета окръжност. Накрая майка ми ни накара да обещаем, че никога няма да пушим. И както се казва: речено - сторено. И до днес с брат ми не пушим нито заедно, нито поотделно. Но... изгубихме дирите на Валери, то нямам 100%-ва информация за всички участници в "събитията".

Споменах ли, че баща ми пропуши на 55г.?