Два галона са много вино, дори и за двама паисаноси. В духовно отношение шишетата биха могли да се градуират така: под гърлото на първото шише - сериозен и съсредоточен разговор. Пет сантиметра по-долу - сладостни и тъжни спомени. Осем сантиметра по-долу - мисли за някогашни щастливи любови. 15 сантиметра по-долу - мисли за някогашни нещастни любови. Дъното на първото шише - всеобща и неопределена скръб. Под гърлото на второто шише - черна, мъчителна потиснатост. Два пръста по-долу - песни за смъртта или за напразните копнежи. Един пръст по-долу - каквато и да е друга песен, стига човек да я знае. Тук градуирането спира, защото след това следите се губят и няма сигурност. От тази точка нататък всичко може да се случи.


Джон Стайнбек, "Тортила флет"



====
And did we tell you the name of the game, boy,
We call it Riding the Gravy Train.