моя история от студентските години:

Събуждам се в някакво таванско апартаментче. А-а-абсолютно непознато място. Женски интериор.
Вдигам одеялото - гол съм. Спомени - никакви...
Чувам нэкъф кухненски шум, стъпки. Затварям очи. Някой влиза, замирисва на кафе... Шум от слагане на чаши по масата...

Хубав женски глас ми казва: "Хайде, отвори очи, де! Не съм грозна."

Наистина, хич не беше грозна.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Редактирано от ABe на 30.08.05 13:12.