Горе главата!!!
Малкото след като навърших 30 загубих всичко - работата си /за по-малко от 200 лв, но любима/, здравето си /на системи в "Пирогов", почти отписана/, мъжа, за когото щях да се омъжвам /да е жив и здрав, където и да е сега по света/. Единственото, което ме крепеше, беше мисълта, че ако умра, родителите ми не ще го преживеят.

И не се предадох! Преборих се с болестта, работа в България така и не намерих, но имах време да кандидатствам и на 31 години се намерих в един от най-престижните университети в света - една нова страница, изпъстрена със страни, пътешествия, срещи... Като в приказките!!! Ухажьори - върволица, няколко предложения за брак...
Тъй че никога не е късно да почнеш от начало!
И аз като теб ще се върна - има какво да ме тегли към България - това ще бъде нова страница, надявам се . Просто не трябва да се поддаваме на глупавите предразсъдъци за ЕГН-то.
Желая ти щастие!!!
П.П. А и виж какви готини хора има в клуб 30-40!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите