Уфффф, не обичах да ходя на родителски срещи. Особено в първите класове на децата, когато почти всеки месец трябваше да отчетем присъствие. Тези безкрайни обяснения на учителките ме изморяваха повече отколкото осем-часовия работен ден .
Постигнахме консенсус със съпруга ми - аз отивам на първата среща, за да се запозная с новите учители, а той на всички останалииии.

При спомена за една от последните родителски срещи, на която присъствах винаги ме напушва на смях. Става въпрос за първата среща на малкото ни дете в 9-ти клас. Ново училище, нови учители, съпруга ми е в командировка и не мога да се измъкна с оправданието, че час преди срещата пристига от друг град една от най-добрите ми приятелки на гости. Същата е на моята въраст, но се омъжи на 30 години за наш колега който беше с 5 години по-голям от нея. Та....като разбра, че ми предстои родителска среща, същата приятелка отказа всички молби да я заведа у дома през оставащия един час до началото на срещата. Децата и бяха малки, а тя имаше голям мерак да присъства на такова велико и жадувано от нея мероприятие. Накрая ме склони, да я взема с мен. Ама да ни питаш с кой акъл се забихме в една кръчма уж да пием кафе, пък се заквасихме с по едно коняче (навън беше Омразен студен и дъждовен октомврийски ден).
И такааа, точно в уречения час бяхме в класната стая. Никой не знае кой-кой е. Новата класна направи проверка на личния състав, при което обясних, че ТЯ е с мен...
Малииии, като почна срещата и като се почнаха едни коментари. Чудото до мен започна да задава въпроси (съвсем логични де) и раздава акъл как ще е най-добре за това или онова. С 2 думи-взех си беля на главата. Върхът на всичко беше, когато накрая ме предложи за член на родителската тройка с обяснението (на ушенце), че ще ходя с децата на екскурзии. Идеше ми да я удуша на место ...
Разминах се с родителския комитет...Срещата свърши, а после падна голям смях.

Колко му е, Наче? Мисля, че няма проблем ако отидеш някога с приятел (или приятелка). Хем ще видиш кво е, хем да си направиш генерална репетиция.

Всичко с времето си, друже