|
"Превъплъщенията на Морган" - Ан Тайлър
"1984" - Джордж Оруел. Изплаши ме до смърт тая книга.
"Отбой в Полунощ" - Уилям Уортън. Отец Мънди би казал, че съм се предал...
"То" - Стивън Кинг. Тая книга е голяма колкото живота.
"Мъжът, момчето", "Мъжът, жената" - Тони Парсънс. Книги с много въпроси.
"Блус в лятна нощ" - Пат Конрой.
* * *
- Така е - съгласи се Майк. Вниманието му бе привлечено от един фолксваген със сгъваем покрив, модел 1968-а, който някога е бил жълт, но сега бе само мръсен и избелял. - Я виж какво се носи насам. Ти не караше ли тази кола в колежа?
- О, тя мина през ръцете на всичките ми братя. Сега е на Джон Хардин. Той се готви да изненада мама с голям подарък - казах.
Нещо като мебел, цялото покрито с одеала, стърчеше извън габаритите на шофираната от Джон Хардин кола. Ловко изманеврира между колите на паркинга и спря точно пред опънатата на двора маса, където седеше Луси. Тълпата от гости бе вече понамаляла, но най-близките и хора бяха още край нея. Лия седеше до Луси, която разказваше на гостите си интересни случки от своя живот, като ги доукрасяваше с тънкото си чувство за хумор. Умееше да хипнотизира публиката си, като спираше по средата на най-интересното място, повдигаше вежда и след това триумфално довършваше изречението. И този път веждата на Луси се изви нагоре и тя закова погледа си в Джон Хардин, чиято кола продължаваше да си прокарва път към нея. Той единствен можеше истински да нервира мама, но тя толкова го обичаше - нейния изтърсак, “наранената душичка на мама”, - че всичко му прощаваше. Скри раздразнението си, когато той излезе от колата, за да поздрави нея и гостите и с подозрително високопарните си излияния. Беше довършил подаръка си точно навреме за празненството. Гостите и започнаха да ръкопляскат, когато тя стана и отиде до колата. Джон Хардин бе плувнал в пот и целият лъщеше. Накара Луси да затвори очи и барабаните да свирят “туш”, докато той тържествено откри подаръка си. Издърпа цяла дузина одеала и стари чаршафи, спря за миг, преди да махне и последния, след което взе своя подарък от задната седалка на колата, вдигна го на ръце и го постави в краката на мама, без въобще да забележи, че тълпата ахна дружно и занемя от учудване.
Джон Хардин бе направил ковчег за Луси от едно дъбово дърво, което бе ударено от гръм. Постави го на земята и започна да и обяснява собствения си майсторлък, сякаш и бе направил цигулка, а не ковчег. Виждаше се, че и Луси е шокирана, но тя се съвзе най-бързо, защото знаеше, че в шизофреничния свят на Джон Хардин това е израз на любов.
- Сигурно носи и няколко галона с балсамираща течност - каза Далас и поклати глава.
- Страхотно го е изпипал - възхити се Дюпре. - Ковчегът е направо съвършен. Това момче трябва да строи яхти, а не ковчези.
- И аз се опитвам да кажа нещо остроумно - обади се Тий, - ама не мога да се меря с вас, братлета. Когато ме е правил, съдията е бил на възраст и очевидно спермата му вече не е струвала. А и яйцата на мама са били стари и съсухрени. Затова ние, изтърсаците, сме малко улави, най-вече Джон Хардин. Ще кажа само, че според мен е странно да подаряваш на майка си ковчег, особено когато е болна от рак на кръвта. Това е моето изявление за пресата. Може да се предостави и на световните осведомителни агенции.
- Но той е отвърнал на една насъщна необходимост - обади се Дюпре. - Наистина, подаръкът е малко странен, но ще спести много пари на доктор Питс.
- Клетата мама - рече Далас. - Сега ще трябва да благодари на Джон Хардин, сякаш и е купил половин колеж и го е кръстил на нейно име.
Луси се повдигна на пръсти, целуна Джон Хардин по бузата и го притисна към себе си. Опря чело в неговото и му се усмихна. Той се изчерви. След това тя отстъпи назад, погледна ковчега и рече:
- Кой е издал тайната ми? Това беше скришното ми желание за подарък и сега изгарям от нетърпение да го пробвам.
Гостите се разсмяха и напрегнатата атмосфера се разведри. Всички приветстваха бързата и реакция. Джон Хардин обаче ни изненада, като реши да дръпне една реч.
- Исках да дам на мама нещо, което малко синове са подарявали на своите майки. Повечето от вас знаят много добре колко неприятности съм причинил на мама, защото страдам от разни неща, които не мога да контролирам. Притеснявах се, че когато види подаръка ми, мама ще реши, че я чакам да умре. Това въобще не е така. Тя винаги ни е казвала, че думите са хубаво нещо, ала всеки може да говори. Казваше ни да гледаме не думите, а делата, действията, кой какво прави и как го прави. Караше ни да вярваме повече на очите, отколкото на ушите си. Сърцето ми се свива само като си помисля, че може да я няма. Не бих издържал. Не мога и да говоря за това. Но, мамо, когато ти дойде часът, искам да знаеш, че този ковчег е направен за теб с голяма любов. Само за теб съм мислил и само теб съм обичал, докато рязах дървото на парчета, докато го милвах с шкурката. Лакирах го така, че да мога да се оглеждам в него като в огледало. Моите братя организираха това тържество без моя помощ. Аз пък направих това. Страхувах се, че може да разстрои теб и твоите приятели, но си представях, че строя твоя вечен дом, къщата, в която ще живееш, когато Бог те призове.
* * *
Щом сме двама, страшно няма.
|
И още... [re: ABe]
