Чочо Владовски - Безсъние

Попадах някъде, но всичко беше истинско
Страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
поглеждах от високо всички улици,
и виждах рицарите, стъпили във стремето,
на своите мотори с малки блудници

А Дон Кихот прегърнал здраво чашата
в кръчмата спореше със неверници
Които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил всякакво доверие
започна да разпитва плахо хората
Къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътят на умората

Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите тръгнали нанякъде.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите