Уви, и аз така се чувствам от няколко години. На двадесет и пет се дипломирах, реших че ми е време за кариера и така се сетих да си поживея на 29, а сега ми е тъпо да ходя по клубове и да се сравнявам с хлапачките. Пропуснах двама мъже с които може би щях да направя семейство. Наритах човека с който бях наистина щастлива и обичана, заради акъла на баща ми, а той сега ме пита кога ще става дядо. Приятелките ми се изпожениха една по една и децата им ме величаят с "лельо". Кариерата е О.К. и май само в офиса се чувствам жена, а след работа не ми се прибира у дома. Мъжете с които излизам не се задържат повече от няколко месеца, класифицирам ги като използвачи и бройкаджии или страхливи и комплексари. Знам че не съм остаряла, а ми е празно и си мисля често за пропуснатите шансове...