Добро утро, приятели! Понеже много ми се иска да се гмурна в в мрежата за по-дълго и да се обърна към всекиго поотделно, но не става, обобщавам към всички вас. Това за Й.Йовков ми е нещо, което знам от детинство и което си кътам в сърцето. За Япония също са ми разказвали, но който може да каже повече, нека го стори. Мисля си за какво ни бива нас - в разцвета на силите си, добили известна рутина в работата, но достатъчно талантливи да бъдем това или онова... Поставям се на мястото на Янита и чувствам как и моето сърце се свива, обаче после ми пораства една перка на гърба като на Карлсон. Има още покриви, по които можем да си позволим да хвъркаме. При летенето формата на обувките и глезените загубва значение.
Успешен финал на седмицата!