Да, разбира се, и едно отт основните съображения са, че на 40 тя няма много време за друго дете. Ще я подгони биологията и ако се изпусне, ако изгуби шанса си за друго дете, тогава загубата й ще е непоправима.

Разбира се, че тя ще си прецени дали иска и как го иска, и също така е по-добре някой да й обурне внимание за това и да я подкрепи.

Казвам го, защото знам реални случаи на жени, които в силен емоционален стрес и поради подобна загуба губят месечния си цикъл. След това подобна утеха е немислима.

А тази жена без съмнение е претърпяла тежка загуба. Трябва ли някой да подхранва илюзиите й и чувството, че може да си позволи бездействие?

Аз мисля, че ако желаеш доброто на приятелката си, ще действаш в полза на нейните интереси, а не против тях. Още по-жестока загуба ще е да научи, че не може повече да има деца, ако единственото й дете вече го няма.