И аз имам един такъв (тъжно - смешен). Кацам по татово време на летището в Атина (онова за третия свят). Проверяват ми митничарите паспорта, виждат изписани (на задната вътрешна корица!) 20-те долара, отпуснати ми от Великата соц. държава и почват да бърборят нещо на гръчки. Хич не вдевам кво става. След това ме затвориха в едно стайче пълно с негърки. Питам аз на инглиш, те ми отговарят на гръцки. Накрая благоволи да дойде представителката на "Балкан". Кво мислиш се оказва? Чудели се хората, как ще искарам с 20 гущера цял месец. Обяснявам, че идвам на гости. Те не вярват, щяла съм да проституирам, нема начин! Малий, едва ме пуснаха. То не бяха устни и писмени гаранции, то показвахме билет за обратно връщане. Чувствах се като отрепка. Иначе и аз изпитах това благоговейно чувство в един хипермаркет на 2 етажа с площ, колкото НДК.... Брей, отдавна не се бях сещала за тия си изживявания!

Чавдарчето е весело дете - играе, пее, учи се, чете