някои, които се сещам от прима виста, непоправими и непростими ПРОПУСКИ в живота ни. Неща, на които са се радвали не само връстниците ни по нормалния свят, но и техните майки и бащи.

1. Пътувах за пръв път зад граница като студентка, на частни начала, в Чехословакия, с 30 гърчави лв. лимит за обмяна. За да ни пуснат, т.е. да ни дадат някаква бележка, чакахме пред кабинета на някакъв шеф на комсомола в университета 3 дни. Следващата година имаше обявен летен стаж в Рига, за който кандидатствах, но ме отхвърлиха, защото "нямах активна комсомолска дейност".
3. През 1985 приятелката ми ходи на гости в Гърция и ми разказваше, че изпраните дрехи миришели божествено на прах за пране дни след изпирането. Тя ми каза и други неща. Че имало музикална телевизия -денонощна, заради която не спала през цялото време... Че продавали нарязан хляб. Че понякога в магазините имало разпродажби, и тогава всичко можело да се купи много по-евтино. Че имало красиви бензиностанции, украсени със знамена, и нямало опашки от автомобили. Аз, естествено, не й вярвах напълно и колкото и да се мъчех да си представя всичко това, не успявах. Що за измислици - казвах си?
3. Следващия път пътувах чак през 1997 г. в Лондон. Голяма част от възхищението ми предизвикаха най-обикновените супермаркети, признавам си че отделих един цял ден от месечния си престой, в който разгледах няколко най-благоговейно ...
Да не се впускам в повече детайли, че се ядосвам. Сигурно и вие си спомняте такива неща....Като оставим настрана всичко друго, няма да простя на комунистите, че съзнателно са ни лишавали от всичко това, от такива елементарни на пръв поглед неща, които са част от бита, да, но и са част от съвременната цивилизация. И ето затова се чудя на тези младежи, които са се юрнали на Бузлуджа. Дано са същите, които се прикачиха и към царския влак преди 3 г, както казва чавдарчето... Че иначе е адски разочароващо колко е къса паметта ни.