Знаеш, че и да искаш, не би могъл да повярваш на красивата щерка на Приам. Те троянците не й повярвали дори за коня, камо ли ние - за нещо повече. Затова, да си пазим по петаче! Така неизбежно си се приближаваме към религиозността, щем или не щем - колкото повече броим годините отдясно... Понеже ни се прояснява как малкото няма как да обхване всичкото, и колко е изкусително да се отъждестви времето с пространството.

И, пак така неизбежно, принудени сме да прегърнем поне малкото, което имаме, и поне временно. А проклетият миг не ще да спира и туй то.

Agent of Change