|
Не помня точно кога осъзнах, че всичко, което знам, не е нищо повече от резултата от нагъването на мозъчната ми кора в продължение на някакви си клонящи към трийсет (тогава все още отляво) години.
Само по себе си това откритие не блести с нищо особено и не представлява особен научен интерес, поне не и на пръв поглед.
Изумлението ми обаче беше огромно. Останах поразен от факта, че понятията ми за време и пространство, за безкрайност и сингуларност са плод на несъизмерим, с което и да е от тях, жизнен опит. Че буквално всичко е компресирано до неузнаваемост - цялата история на цивилизациите, простираща се хиляди години назад, познанията ми за тъмните векове, за Рим и Елада, за Египет, за Цезар, Марк Антоний и Клеопатра, за Атон, за инките и ацтеките, за каменния век, за неандерталците, за Homo Еrectus, за динозаврите, за еволюцията, за генезиса на Слънчевата система... за всичко! Че именно това "всичко" реално се съдържа в едно никакво "нищо"!!!
Още по-вкаменяващо бе просветлението, че цялата огромна вселена, ведно с мистичното й, експлозивно* начало и вероятния й, потънал в абсолютен мрак и покой (без)край**, лишен от всякакви условия за съществуване на разум под каквато и да е форма, се побират в такъв нищожен период на познание и то в такава крехка и деликатна форма на материята, чиято маса възлиза на не повече от килограм - два!
И тогава се запитах - не е ли всъщност животът ни един замръзнал миг, един стоп кадър от филма за вечността? А не е ли самата вечност една прелюдия към Нищото? И не сме ли ние самите един парадокс, една самоирония на вселената осъзнаваща себе си, и посредством това, осъзнаваща своята преходност и предначертаност?
Дали да вярвам на космологичните визиите на Касандра?
Или да приема, че Големият студ** ще е просто инкарнацията на Стикс и може би Лодкарят все пак ще ни откара до другия й бряг? Дали да си запазим по някое петаче за всеки случай а?
_________
* Големият взрив - пряко следствие от откритието на Хабъл за разбягващите се галактики. Нулата на Времето - според екстраполациите преди около 14 милиарда години.
** Големият студ - ако материята и енергията във Вселената не са достатъчни, за да се спрат разширението и предизвикат ново свиване ерго и нов Голям взрив. Краят на Времето (след неизвестен, но ограничен, брой милиарди години напред) и всичко останало ;-).
Libertas inaestimabilis res est.
|
Един кадър от... Нищото?!?
