Нещо ме е пипнала логореята. Темата ти е закачлива, но ще ти кажа пазисе. На вехтите мумии наистина им трябва свежа кръв(в буквален смисъл като преливанията на Брежнев). Можех да бъда и още мога да съм малка червена капчица на лигавника на старицата. Но неискам. Имам си причина да не им вярвам. Проблема е назад във времето. Споменавал съм вече, че корена ми е от едно селце в полите на връх Ком. Пряк наследник съм на хората сътворили епопеята при Драгоман и Сливница(1885г.), половината ми род е в Пиротско и благодарение на същата партия е забравен а дълги години и подложен на гонение и бавна асимилация. Дедите ми по бащина линия всичките до един са били жандармеристи, кандидатподофицери(младшилейтенат ако не се лъжа) на служба при царя. Баща ми е осиновен и отгледан от чичо си. Защото в тъмните септемврииски дни на 1944г. родния ми дядо е отведен и ликвидиран незнаино къде и как(с пукването на демокрацията се опитахме да издирим поне гроба, но се оказа, че архивите са корегирани и такъв човек изобщо не се е раждал и съществувал). И всичко това, защото е бил охранител на царското семеиство(имам снимки на който в средата е днешния премиер, а наоколо като обков са ликовете на най-верната стража на наследника-един от тях е дядоми, в униформа, строен, напет, абе красив човек).Не искам да се правя на репресиран, само посочвам откъде имам малка неприязън и недоверие. А мога да кажа като Бай ти Ганя - " и едните и другите са маскари" защото деведесете години лелями събра документи каквито можеха да бъдат събрани(дори ходи и при баба Ванга) и ги испрати на Монката в Мадрид с молба за съдеиствие, за някаква реабилитация, но неисе и ден днешен чака отговор горката. Та така миломи другарче наистина са необходими свежа кръв и нови лица на абсалютно всички партии, но заслужава ли си?