Всеки, който не е изгубил детското в себе си, може да бъде добър баща. Колкото до това - матриархат или патриархат - важното е детето да расте в нормална среда, която да не го кара то да се чувства виновно затова, че нещата между майка му и баща му не вървят. Преди 6 години (леле колко отдавна беше) станах баща за пръв път. И да си призная честно, беше ме страх да поема онази малка топчица месо - просто си мислех какво ще се случи, ако го изпусна или направя нещо с него. Но с течение на времето нещата се промениха ( и топчицата месо се превърна в сладка кукла) - смеехме се и играехме тримата с майка му заедно Така както то би искало. За детето не е важно кой се грижи повече за него, а да е обградено с любов и от двамата му родители. А това, че правим щуротии - само с един баща с неизживяно детство може да се случи - не съм видял до сега майка, която да скача на батут с детето си а аз го правя - и то редовно