Само че аз нямам нищо против, ако умра, да мога да дам живот на някого след мен.
Но не мога / няма да се организирам да ида да чакам 2 часа с бабичките при GP-то, за да декларирам съгласие. Аз реално не мога да си позволя да изляза от работа, за да си мина колата на преглед... или за разни подобни задачки, имащи пряко отношение към Днес...
Не съм и убедена, доколко - ако стане нужда - смазаните ми от мъка близли биха били в състояние да дават съгласие. Да не говорим, че в България като цяло няма култура в това отношение.

Друг въпрос е, че живеем в толкова измамна държава, че вече май никой не вярва в никакви ценности. Чела съм доста книги с подобна тематика (Робин Кук е първото име, което ми идва на ум) и не си правя илюзии, че реалността отговаря на очакванията ни.
И все пак... мисля, че с тези "нови" поправки при нас няма как да се развие трансплантацията. Което е жалко...

Редактирано от Julie_ на 16.04.04 22:32.