Рем, за съжаление живеем в България.
Бях изключително възмутена, когато преди известно време (миналата есен, ако не греша) Народното събрание промени този закон. Имаше доста полемики, изказвания "за" и "против", предимно партийно оцветени. А когато става въпрос за политика, аз оглушавам. Но понеже много се спори, накрая се заслушах и се потресох и аз. От някакви "хуманни" съображения, като не знам дали някой от тях изобщо знае какво означава думичката "хуманност", гласуваха закон, който е с обратен знак - донор ставаш, само ако изрично си направиш труда да декларираш това свое желание. А кой здрав и прав млад човек (прагматично погледнато, точно младите сме идеалните донори) се сеща да си вземе отпуска, за да ходи по разни бюрократични инстанции и да декларира това или онова?
Така че добре дошли в Страната на киселото мляко...

Здравната книжка можеш да си я имаш като документ, удостоверяващ какви разпоредби са били в сила в момента на нейното издаване. Не и след това. Както и всеки друг документ в България.
В нашата фирма май няма двама служители с еднакви осигурителни книжки... Всяка година са различни, а след няколко години трябва да се сменят... И понеже не сме постъпили едновременно на работа, колегата ми става луд, когато дойде време да ги попълва - навсякъде различни графи, различни проценти... И с много здрави нерви, търпение, линийка, коректор и химикалка, той успява да сътвори нещо, което НОИ се съгласява да завери. Тъпня на квадрят.

Добре дошли... знаете къде