Обхваща ме страх, ако всички почнат да са съгласни с всичко (било то мое мнение, било чуждо...). Скука. Или лицемерие. И двете не ги харесвам.

Грийни - да усещаш къде ти е амплоата или как ВЕРОЯТНО изглеждаш/си е едно, а да гледаш през очите, мисълта и чувствата на тези около тебе е съвсем друго. Винаги се опитвам да чуя какво и другите мисля за мен (даже отдавам повече тежест на "неприятните" - о - особено като/ако почнат едни истории след "най-хубавото") и да стисна зъби и се опитам да преценя дали е така... Ама каквото и да е - рядко знаем как изглеждаме отстрани! С повечето хора (близки де) дето съм си говорил съм забелязал колко различно мислят те за себе си в сравнение с това, което правят и което вярват, че са, което излъчват... Е - имат и вярни самопознания, но като принцип - хората рядко виждаме реално недостатъците си. Аз избягвам да се "уповавам" на това, колко съм ... (да де, най-готиното га(р)дже, както се казва/го казват...).



Съдбата води желаещия, нежелаещия - влачи.