Ами...не се оправих, като ми се домънка. Не намерих самарянин (всичките се изпокриха, като разбраха, че този път аз ще мрънкам) и - ей ме тук.
Въпреки, че, честно да си кажа, сега вече се чудя защо мрънках и тук... не, че ви познавам, но ми стана неудобно от това, че натоварвам някой с личните си проблеми...

А теб, ако чуждите проблеми те зареждат с енергия... хм - не е ли малко извратено? . Да не си на принципа "Не е важно аз да съм добре. Важното е Вуте да е зле"

А сега сериозно - опъвам й се (на депресията). Не усобено успешно, но се старая.