а-а-а...минала съм оттам...
"Дали не е само ,защото ми харесва да се изживявам на жертва?..Придава едно такова мелодраматично настроение в "сивия скучен живот"?..Аз съм една нещастно влюбена жена с безброй положителни качества,които той видите ли,пренебрегва!...."

ехе-е-е-е..минах оттам...Това ми беше стратегията когато се опитвах да стана смешна на самата себе си,за да си помогна ..да спра...
Опитах се и него да направя смешен в очите си..Не мога...( засега)

Права си ..по-добре ще е без такъв мъж....Но може би ме привлича "изкривената" амбиция...че съм "толкова велика"..а той ми се "опъва"?...

А може би наистина съм полудяла по него като човек...Като начин на мислене,на усещания...на характер.....Това е проблемът...Обичам човека у него..Дори не и "мъжа"( ще ме прощавате,ама и аз не съм толкова проста,че да не разбирам колко са му "мъжки " думите и действията)...

Ако беше само ученическо влюбване и въздишах по това колко е "готин" и мил и пр..щеше да е по-лесно..Това бързо минава...
Ама съм се оплела по-зле от това...

и сега кого убеждавам..себе си или ..?...
Ама ми е толкова акъла!