Така и ще направя. Повече нямам сили. На всичко отгоре сега надуват главата на сестра ми колко съм заблудена и безнадеждна и как цял живот ще страдам.

Майка ми обяснила, че откакто са ни лоши отношенията, било й олекнало, защото вече съвсем била наясно, че колкото по-далече е от проблема - тоест от мен - толкова й било ставало по-добре. Срамувала се, че дъщеря й живее толкова бедно, ама нека, защото това съм заслужила. И това при положение че от тях никога не искам нищо, ама наистина нищо, нито дори минимални услуги каквито човек иска от роднини понякога. Освен това не живея бедно, ама просто съм под наем и имам колкото за нормален живот.

Ще си гледат внучето на картинка, ей това ще стане накрая. То не че ще им е особено мъчно де, досега го виждаха 2-3 пъти годишно, но сега съвсем ще го забравят, защото не мога вече да ги търпя и само като си помисля за тях ми прилошава