ахм да...
Това за времето го зная,само дето не исках още да настъпва това време...
Всичко това съм си го мислила и аз..всяко едно "положение"...
Иска ми се да приема,че наистина го боли...А мен?..казвам си после...не ме ли боли?
Мислила съм ,че иска да ми го....без последствия.Тогава защо говори за "любов"..само да ме обърка?
Не е "ориентиран"?...Не е наясно със себе си?...КОлко време бихте чакали вие докато се ориентира?
Иска да ме забрави?...Непрекъснато го подтиквам да го каже в "прав текст",защото поне така аз може да се "взема в ръце" поне привидно...( а тойно се надявам да не го каже..)

( П.С...опитах се да го "заритам"...Първо, на мен не ми помогна това особено.Второ, на него му беше "през онази работа"...)

А аз съм влюбена като ученичка.Толкова ли много изглупявам ?...