Ако можеш се владей. Овладей емоциите, чувствата си, някак стискай зъби докато разговаряш с тях, защото те все пак са родители. И си мислят, че като са те създали, значи ти трябва да се учиш от тях, защото те са видели /преживели/ всичко и....... едва ли не са безгрешни. Но все пак те съветвам да не изпускаш нервите си, защото те са адски чувствителни и трудно им минава, а това го отчитат като голяма обида.Имам предвид - неразбирането, конфликтите - е един вид като неуважение. Случва ми се да стискам зъби, за да не се развикам и да излея цялата насъбрана обида и несправедливост, но винаги се сещам, че нямам право да говоря така на моята майка, защото я уважавам и че тя просто не ме разбира, а и едва ли ще ме разбере някога, ако реша да й обяснявам. Различни поколения - естествено е да мислим различно и да виждаме всичко от различен ъгъл. Това е и моя болна тема, но при мен всичко се разпределя на три, защото имам сестра и брат и моята майка разпределя равномерно времето си за даване на ценни съвети между нас тримата. Съответно и проблемите са повече, защото се създава някаква завист и думи и мисли, които остават недоизказани, но........... това е тема за друт разговор.
Мисълта ми беше да не показваш чувствата си пред децата си, защото тяхното отношение ще е същото някой не много далечен ден. И аз страшно много се боя от този ден. Затова трябва да уважаваме родителите си. А и за много други неща, предполагам. Аз обичам майка си и ще се постарая да не я огорчавам дори и с риск да бъда мъничко лицемерна.

Никога не казвай НИКОГА!