|
|
| Тема |
 За лошите отношения с родителите |
|
| Автор | Лив (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 04.08.03 15:12 |
|
|
|
Коя е границата, след която вместо лоши отношения с родителите почваме да предпочитаме липсващи такива?
Аз правя всичко възможно през последните години да поддържам поне формални отношения, но напоследък и при телефонен разговор едвам се сдържам да не се разкрещя. Успявам само с усилия на волята и с мисълта, че затова пък ще се измъквам до дупка да не ги виждам лично.
Вече мисля да ги пратя по дяволите веднъж завинаги, въпреки благодарността че са ме създали, защото ми се струва, че това отдавна го изплатих с лихвите!
От тях не получавам пари, не ми гледат детето. Но имат навика да ми се обаждат веднъж на 3 месеца, за да ми обяснят че не съм успяла в живота, че сама съм си избрала трудна съдба, как има да страдам и други такива правдиви истини. Наистина, при мен така се получи, че животът ми не е съвсем подреден, но според мен аз се справям успешно доколкото мога. Отначало спорех с родителите ми, после се съгласявах с всичко, само и само да млъкнат. Те неизменно завършват с с наставления да не очаквам нищо от тях, защото трябва да страдам, за да видя колко е гаден живота!!! И аз се чудя защо ми действат толкова лошо тия техни приказки, явно когато ти ги говори родител, много те скапват. Настояват да ми се хвалят с по-значителните си покупки и инвестиции, знаейки че нямам пари за подобни неща и намеквайки, че и за това сама съм си виновна.
Ако някой мисли че преувеличавам, значи никога не е срещал подобен проблем и е един много щастлив човек. А който е прекъснал връзки с родители - да ми се обади, за да знам че не съм сама в тази нелепа ситуация.
| |
| |
| 
|
|
