това са относителни понятия. На 33 вече трудно мога да се причислявам към групата на младите - особено откъм външен вид.
А относно "цената" - хайде не се изкушавай да извърташ нещата. Не съм твърдял, че 40 годишните "не струват". Просто се дразня, когато някои жени започнат да ръсят глупости, от сорта на: "абе аз вече не съм голяма красавица, ама понеже знам какво искам, и понеже модата е различна, аз съм, все пак, доста по-красива от младите". Всички знаем, че това не е така - възрастта има своите отличителни белези, някои от които са и външни. С годините в нас настъпват метаморфози, като външните такива обикновено не са в "положителна" посока - една докторка най-добре знае това.
Но дори и да не обръщаме внимание на това, пак остава нещото, което ме дразни най-много в тоя постинг. А то е, човек да се гордее с възрастта си и с "постижението си", че "знае какво иска и как да го получи". Никога няма да се съглася с тезата, че един човек може да се мисли "по-" от друг човек, просто защото е по-възрастен. На такова елементарно разбиране за живота, света и хората според мен са способни единствено военните - но на тях, донякъде им е простено - все пак, не им се плаща да мислят.
И последно - дълбоко съм убеден, че, в крайна сметка, човек наистина трябва в един момент да разбере "какво е", и "какво би могъл да даде". Според мен, да "знаеш какво искаш и как да го получиш" е поведение, присъщо на човек през първите няколко години от живота му. С навършването на 6-7 години, обаче, човек започва постепено да се учи и да усеща, че важното е той да се изгради такъв, че да е в състояние да "дава" повече на околните. В този ред на мисли, ако се твърди, че 40 годишните са "по-пълноценни" с това, че са в състояние да дата повече на околните, аз ще трябва да се съглася. Жалкото е, че, някак си, именно те в момента са най-големите привърженици на тезата "знам какво искам и как да го получа" - или поне достатъчно голяма част от тях.
Това, с което един човек допринася за този свят, очевидно е това, което той е дал, и в никакъв случай не е това, което е успял да вземе. Още от зачеването си, човек има някаква "представа" какво "иска", както и някаква "представа" "как да го получи". Не може за 40 години да не еволюира поне малко, нали? То всъщност е очевидно, че може, но редно ли е да няма поне минимално развитие?
Така мисли 33 годишния ufff. Ти прецени млад ли е или е стар.
|