Ето ти един отговор от Оскар Уайлд. Това е част от монолога на лорд Хенри Уотън от романа "Портретът на Дориан Грей". На мен винаги ми върши работа.


"Ние сме наказани заради нашите самоограничения.
Всеки порив, който се стараем да сподавим, продължава да стои в съзнанието ни и да го отравя. Тялото греши и веднага се избавя от влечението към греха, тъй като задоволяването на желанието е един вид пречистване. След това остава само споменът за за наслаждението или изтънченото удоволствие от разкаянието.
Единственият начин да се отървем от изкушението е да му се подчиним. Противопоставим ли му се, душата започва да стада от мъчителен копнеж по забраненото, започва да се стреми към това, което й се струва нечестиво и престъпно, благодарение на противоестествените закони, които сами сме си измислили."

Вода не утоляет жажды, я пробовал ее однажды