Очаквам да живея както ми харесва, което в много отношения означава без "да се пазя ". Имайки предвид какво ми харесва Тоест, не дълго, според общоприетите стандарти.
Може да съм крайна, но не виждам защо трябва да се отказвам от нещата, които ми харесват или ми носят задоволство или пък удовлетворение, като например работа, която ми носи постоянен стрес, обаче ми е интересна. Или пък от скоростта, която не знам какво ми носи, обаче ми харесва Тоест - крайната цел - да живея по-дълго, когато вече и физически и психически вероятно ще деградирам, не ме мотивира достатъчно.
Естествено, присъства и инстиктът за самосъхранение и страхът от смъртта. Искам да кажа, че е трудно, когато дойде моментът, да кажеш дали си направил правилния избор в това отношение